Борис Колев преосмисля футуризма със серия платна
Галерия " Аросита "
От 2 до 21 май
Неофутуризъм в тунелите на балканския напредък. Така може да се заключи сбирката, която художникът Борис Колев показва от днес до 21 май в столичната изложба " Аросита ". След заиграването си в полето на неопопарта актьорът в този момент е заинтересован от техническия напредък и неговите непредвидени обрати. В началото на тази година американският бизнесмен Илън Мъск показва първообраз на високоскоростни подземни тунели, които имат за цел да облекчат трафика в градовете и да дадат опция за напредване с високи скорости на по-големи дистанции. С мисълта за този дразнещ въображението механически напредък Колев основава нови живописни произведения, проведени към загадъчния облик на подземните инфраструктури.
" В контрастност със западното общество - пише за новата сбирка критикът Иван Стефанов - създателят работи от позицията на български художник, подложен в локалния живописен (все повече равнозначно на политически) подтекст, и в този смисъл тунелите, които цялостен живот се постанова да „ копае ”, се оказват par excellence едно от обременяващите условия на посткомунизма - задоволително явен претекст за контекстуалното реорганизиране на тунела като метафора. Това излиза наяве и посредством заглавието Neofutura. То насочва към към този момент упоменатото техническо развиване, което, интерпретирано в местен подтекст вместо към идеалистичните футуристични вероятности, по-скоро ни припомня за пагубния резултат от концепциите на футуризма при започване на XX век ".
Футуризмът се ражда в Италия през 1909 година и обгръща всички области на изкуството. В региона на изобразителните жанрове футуристите надграждат кубизма, като наблюдават обособените поредни етапи от процеса на придвижване на изобразения предмет или форма. Съвременните представители на футуристичната живопис се стремят да пресъздадат динамичността на актуалния живот като светоусещане, като трансформират скоростта и технологиите в знаци на модерното време.
Чрез изложбата си Neofutura Борис Колев, от една страна, прави асоциация с изгубването на индивида " в подземието " на технологиите и от друга - проучва неговата обществена роля в ръководството на тези процеси. Лаконичен нюанс, систематизирани цветни петна и свободна линия са изразните средства, посредством които художникът стартира концепциите си. Творчеството на Колев постоянно е било на крачка от публицистичния изказ. Този път крачката съвсем е направена. Независимо от избора на нефигуративен метод той не престава да бъде остро обществен, като основава по-усложнена интерпретация на заложената проблематика, в сравнение с бихме разкрили в едно по-конюнктурно пресъздаване на тематиката.
От 2 до 21 май
Неофутуризъм в тунелите на балканския напредък. Така може да се заключи сбирката, която художникът Борис Колев показва от днес до 21 май в столичната изложба " Аросита ". След заиграването си в полето на неопопарта актьорът в този момент е заинтересован от техническия напредък и неговите непредвидени обрати. В началото на тази година американският бизнесмен Илън Мъск показва първообраз на високоскоростни подземни тунели, които имат за цел да облекчат трафика в градовете и да дадат опция за напредване с високи скорости на по-големи дистанции. С мисълта за този дразнещ въображението механически напредък Колев основава нови живописни произведения, проведени към загадъчния облик на подземните инфраструктури.
" В контрастност със западното общество - пише за новата сбирка критикът Иван Стефанов - създателят работи от позицията на български художник, подложен в локалния живописен (все повече равнозначно на политически) подтекст, и в този смисъл тунелите, които цялостен живот се постанова да „ копае ”, се оказват par excellence едно от обременяващите условия на посткомунизма - задоволително явен претекст за контекстуалното реорганизиране на тунела като метафора. Това излиза наяве и посредством заглавието Neofutura. То насочва към към този момент упоменатото техническо развиване, което, интерпретирано в местен подтекст вместо към идеалистичните футуристични вероятности, по-скоро ни припомня за пагубния резултат от концепциите на футуризма при започване на XX век ".
Футуризмът се ражда в Италия през 1909 година и обгръща всички области на изкуството. В региона на изобразителните жанрове футуристите надграждат кубизма, като наблюдават обособените поредни етапи от процеса на придвижване на изобразения предмет или форма. Съвременните представители на футуристичната живопис се стремят да пресъздадат динамичността на актуалния живот като светоусещане, като трансформират скоростта и технологиите в знаци на модерното време.
Чрез изложбата си Neofutura Борис Колев, от една страна, прави асоциация с изгубването на индивида " в подземието " на технологиите и от друга - проучва неговата обществена роля в ръководството на тези процеси. Лаконичен нюанс, систематизирани цветни петна и свободна линия са изразните средства, посредством които художникът стартира концепциите си. Творчеството на Колев постоянно е било на крачка от публицистичния изказ. Този път крачката съвсем е направена. Независимо от избора на нефигуративен метод той не престава да бъде остро обществен, като основава по-усложнена интерпретация на заложената проблематика, в сравнение с бихме разкрили в едно по-конюнктурно пресъздаване на тематиката.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ